36-ТИ И 37-МИ ДЕН ОТ ГЛАДНАТА МИ СТАЧКА СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В СОФИЯ И В БЪЛГАРИЯ! ЧЕСТВАНЕТО НА 3-ТИ МАРТ, КАТО ПРОЯВА НА МНОГО НАЦИОНАЛНА СТРАСТ И НЕВЕЖЕСТВО..!
36-ТИ И 37-МИ ДЕН ОТ ГЛАДНАТА МИ СТАЧКА СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В СОФИЯ И В БЪЛГАРИЯ! ЧЕСТВАНЕТО НА 3-ТИ МАРТ, КАТО ПРОЯВА НА МНОГО НАЦИОНАЛНА СТРАСТ И НЕВЕЖЕСТВО..!
Не влизам в спора- дали национален празник трябва да ни бъде- точно 3-ти Март, посветен на събитието от 1879 г., нито ще затъвам с русофобски задълбавания- защото не съм, ни русофил, ни русофоб.. Но като Българофил и на едните и на другите ще кажа, да си спомнят с дните ни- 3-ти Март, 6-ти Септември и 22-ри Септември, които честваме, днес- какво.. заменихме, от преди това!?Преди бяха:9-ти Септември(преврат на БКП,под контрола на СССР), 7-ми Ноември (Октомврийската революция)и 23 февруари(Денят на Съветската армия),все дни на национален позор и на унижение на Българската нация, явно, победена във Втората световна война! Затова се питам- след като санирахме резултатите от 1944 г.и започнахме да лекуваме раните от дълги години „не-свобода” и Съветска зависимост, до 1989 г., а и дълго след това, защо трябва да се препираме за безспорните дати в нашата История. Най-български е безспорно-24 май.., защото това е Денят на Старо-Българската азбука(„Тракица”,а не,заради политиката, отново наричана- „кирилица”). Неговото празнуване е и най- устойчиво в Българската история, благодарение на БПЦ- той се отбелязва, в тази земя, от над- 1155 години, включително и през Византийското и Османското владичество, продължiли заедно- 7 века! Имаме сведения и за негово отбелязване и в загубените български земи в Тракия, Македония, Западните покрайнини и в центровете на Българската етническа диаспора: Банат, Северна Добруджа, Бесарабия, Украйна, Русия, Кавказ, днешните- Турция, Румъния, Албания, Сърбия, Босна и дори- Северна Гърция. Това не ни дава никакви права на претенции върху тези държави,но очертава естествените граници на нацията ни, в нейното историческо развитие(17- 20 век). Когато, чрез Историята на Петър Богдан Бакшев от 1660 г.,новооткрита в Модена, преместваме и границите на Българското Възраждане, с поне 100- 120 години, назад, то можем да си позволим, известна волност, защото самоосъзнаването не е процес за една или две години,а е комплекс от събития и формиращи личности,на фона на големите геополитически събития, които формират трайни тенденции в развитието на региона и обособяването на народите в неговия ареал!Очертаването на едни етнически граници,винаги докарва и щрихите на съседната „нация”, „племе” или „народ”, защото на историческата карта, няма как да има бели петна.
Трети март 1879г. е бил приет за начало на Третата Българска държава, макар, че фактическото й начало е, от Събранието в„Оборище” и решението му за вдигането на Априлското въстание- на 14- 16 Април 1876 г. Затова е негово наименование в историята, остава като- „Учредителното Събрание в Оборище”, което трябва да подсеща поколенията, че на него- нещо е Учредено..! , а не само е вдигнато поредното, общо- Българско освободително въстание. То е и с чертите на национално- освободителна Революция, защото не само, въстава срещу Османската власт, а и залага коренни национални и социални промени, за териториите населени с Българския народ. Комитети на Васил Левски, дейността на БРЦК, „Добродетелната дружина”, осн. 1853 г. и двете- Цариградското и Киевското, Български просветно- книжовни общества, де факто, чертаят и границите на националното„землище”, както и бъдещата територия, свободна България, която така и не се случва, поне от Цариградската конференция, 1876 г., та чак и до 141 години, по-късно. 3-ти Март 1879 г.е много значителна дата от целия, този процес и е международната му санкция, заедно с Берлинския договор, но парадоксално е, че бъдещата Българска конституция и институциите на новото Княжество се обвързват,не със Сан-Стефанския мир,а само с фигури и институции от„Оборищеското събрание” (залегнали и в устройството на новата ни държава ) и решенията на Берлинския конгрес, за нейните принципни граници,държавния й ред и световно признание! Основното ни мерило за 3-ти Март, като дата, е неговата почит в Третото Българско Царство, като национален празник и ако през 1991 г., възстановяваме-нейния прав юридически континюитет, като Втората Република на Третата Българска държава, то не бива да се „пипат”, с лека ръка и континюитетните й празници, традициите и годишнините й, след ликвидацията на Съветизма и последиците от поражението ни във Втората световна война!
Ако сега се осмеляваме да говорим за това, би трябвало да поставим и нещата в правилния им ред- няма „Голяма Сан-Стефанска” България, а България е разделена на два големи автономни вилаета,които сумарно обхващат по-голямата част от територията на днешна България,Северна Добруджа(в Румъния)и голяма част от земите в днешната Република Северна Македония,чието население е определно, като българско, още тогава, в декември 1876 г. Тази двойна автономия е държава е с много по- стратегическо положение от днешната ни, защото прерязва Балканите- на две, по средата и е непреодолим фактор при една, последваща геополитика в района, която не би била възможна, без България. Тя запушва, фактически, всичките съобщителни линии и железниците, в тази част на Европа, а това е било основното причина за недопускането й, като единна и суверенна държава, в този й вид, от Великите сили, оттогава и досега. Етническото ни присъствие в очертаните,през 1876г,земи, си остава само повод за съперничество и надлъгване между големите, но не и сериозен аргумент за справедливата подялба или за равнопоставеното отношение към населението.
За 6-ти Септември и 22 Септември има- сериозни аргументи,но там се визират дати,с вътрешен последователни в един цялостен национален акт, но те са етапи и заяки,а не някакво, особено - международно събитие. Така, че моя „примат” на Празника с азбуката ни- 24 май, си остава неоспорим и национално,най- бележития ден, от всичките споменати, и то- от векове, за ужас и на нашите „приятели” от Москва, които държат да се замита, размива или шиканира тази тема!
Споменаването ролята на Русия, дразни българите, най- много на 3-ти Март, но това е по-скоро криворазбрана комплексарщина и не бива да влияе на трезвата национална преценка. Това е най-подходящата дата, ако изключим Деня на Св.Св. Кирил и Методий, в новата ни Българска история, която преминава, като начална линия на цялата ни Трета Българска държава, повече, от 141 години,на„относително”свободното ни развитие!При това,за начало на Освобождението имаме, отново- 2 важни„национални събития”- Събранието в„Оборище”14-16 април 1876 г.или самото избухване на въстанието от 20-ти Април 1876г., което предопределя и последвалата Цариградска Конференция на Великите сили, както и Руско-Турската освободителна война! Те са, също, много логични за национални празници,защото процесите започват от тях, въпреки привидната мъгла, която се хвърля около тези събития, от съветизираната ни, русофилска историография.
Честит Национален Празник, засега- 3-ти Март на всички Българи, защото на Него, трябва да се единим, с познание, емоция и изживяване и да не променяме произволно хода на събитията, а да ги тълкуваме и подреждаме по приоритети, както ни е учел- Дяконът Левски „С Времето в нас, и ние- във времето”!
Николай Гацев, „Движение на Народняци и консерватори”(ДНК), София, 03.03,2019 г.
Не влизам в спора- дали национален празник трябва да ни бъде- точно 3-ти Март, посветен на събитието от 1879 г., нито ще затъвам с русофобски задълбавания- защото не съм, ни русофил, ни русофоб.. Но като Българофил и на едните и на другите ще кажа, да си спомнят с дните ни- 3-ти Март, 6-ти Септември и 22-ри Септември, които честваме, днес- какво.. заменихме, от преди това!?Преди бяха:9-ти Септември(преврат на БКП,под контрола на СССР), 7-ми Ноември (Октомврийската революция)и 23 февруари(Денят на Съветската армия),все дни на национален позор и на унижение на Българската нация, явно, победена във Втората световна война! Затова се питам- след като санирахме резултатите от 1944 г.и започнахме да лекуваме раните от дълги години „не-свобода” и Съветска зависимост, до 1989 г., а и дълго след това, защо трябва да се препираме за безспорните дати в нашата История. Най-български е безспорно-24 май.., защото това е Денят на Старо-Българската азбука(„Тракица”,а не,заради политиката, отново наричана- „кирилица”). Неговото празнуване е и най- устойчиво в Българската история, благодарение на БПЦ- той се отбелязва, в тази земя, от над- 1155 години, включително и през Византийското и Османското владичество, продължiли заедно- 7 века! Имаме сведения и за негово отбелязване и в загубените български земи в Тракия, Македония, Западните покрайнини и в центровете на Българската етническа диаспора: Банат, Северна Добруджа, Бесарабия, Украйна, Русия, Кавказ, днешните- Турция, Румъния, Албания, Сърбия, Босна и дори- Северна Гърция. Това не ни дава никакви права на претенции върху тези държави,но очертава естествените граници на нацията ни, в нейното историческо развитие(17- 20 век). Когато, чрез Историята на Петър Богдан Бакшев от 1660 г.,новооткрита в Модена, преместваме и границите на Българското Възраждане, с поне 100- 120 години, назад, то можем да си позволим, известна волност, защото самоосъзнаването не е процес за една или две години,а е комплекс от събития и формиращи личности,на фона на големите геополитически събития, които формират трайни тенденции в развитието на региона и обособяването на народите в неговия ареал!Очертаването на едни етнически граници,винаги докарва и щрихите на съседната „нация”, „племе” или „народ”, защото на историческата карта, няма как да има бели петна.
Трети март 1879г. е бил приет за начало на Третата Българска държава, макар, че фактическото й начало е, от Събранието в„Оборище” и решението му за вдигането на Априлското въстание- на 14- 16 Април 1876 г. Затова е негово наименование в историята, остава като- „Учредителното Събрание в Оборище”, което трябва да подсеща поколенията, че на него- нещо е Учредено..! , а не само е вдигнато поредното, общо- Българско освободително въстание. То е и с чертите на национално- освободителна Революция, защото не само, въстава срещу Османската власт, а и залага коренни национални и социални промени, за териториите населени с Българския народ. Комитети на Васил Левски, дейността на БРЦК, „Добродетелната дружина”, осн. 1853 г. и двете- Цариградското и Киевското, Български просветно- книжовни общества, де факто, чертаят и границите на националното„землище”, както и бъдещата територия, свободна България, която така и не се случва, поне от Цариградската конференция, 1876 г., та чак и до 141 години, по-късно. 3-ти Март 1879 г.е много значителна дата от целия, този процес и е международната му санкция, заедно с Берлинския договор, но парадоксално е, че бъдещата Българска конституция и институциите на новото Княжество се обвързват,не със Сан-Стефанския мир,а само с фигури и институции от„Оборищеското събрание” (залегнали и в устройството на новата ни държава ) и решенията на Берлинския конгрес, за нейните принципни граници,държавния й ред и световно признание! Основното ни мерило за 3-ти Март, като дата, е неговата почит в Третото Българско Царство, като национален празник и ако през 1991 г., възстановяваме-нейния прав юридически континюитет, като Втората Република на Третата Българска държава, то не бива да се „пипат”, с лека ръка и континюитетните й празници, традициите и годишнините й, след ликвидацията на Съветизма и последиците от поражението ни във Втората световна война!
Ако сега се осмеляваме да говорим за това, би трябвало да поставим и нещата в правилния им ред- няма „Голяма Сан-Стефанска” България, а България е разделена на два големи автономни вилаета,които сумарно обхващат по-голямата част от територията на днешна България,Северна Добруджа(в Румъния)и голяма част от земите в днешната Република Северна Македония,чието население е определно, като българско, още тогава, в декември 1876 г. Тази двойна автономия е държава е с много по- стратегическо положение от днешната ни, защото прерязва Балканите- на две, по средата и е непреодолим фактор при една, последваща геополитика в района, която не би била възможна, без България. Тя запушва, фактически, всичките съобщителни линии и железниците, в тази част на Европа, а това е било основното причина за недопускането й, като единна и суверенна държава, в този й вид, от Великите сили, оттогава и досега. Етническото ни присъствие в очертаните,през 1876г,земи, си остава само повод за съперничество и надлъгване между големите, но не и сериозен аргумент за справедливата подялба или за равнопоставеното отношение към населението.
За 6-ти Септември и 22 Септември има- сериозни аргументи,но там се визират дати,с вътрешен последователни в един цялостен национален акт, но те са етапи и заяки,а не някакво, особено - международно събитие. Така, че моя „примат” на Празника с азбуката ни- 24 май, си остава неоспорим и национално,най- бележития ден, от всичките споменати, и то- от векове, за ужас и на нашите „приятели” от Москва, които държат да се замита, размива или шиканира тази тема!
Споменаването ролята на Русия, дразни българите, най- много на 3-ти Март, но това е по-скоро криворазбрана комплексарщина и не бива да влияе на трезвата национална преценка. Това е най-подходящата дата, ако изключим Деня на Св.Св. Кирил и Методий, в новата ни Българска история, която преминава, като начална линия на цялата ни Трета Българска държава, повече, от 141 години,на„относително”свободното ни развитие!При това,за начало на Освобождението имаме, отново- 2 важни„национални събития”- Събранието в„Оборище”14-16 април 1876 г.или самото избухване на въстанието от 20-ти Април 1876г., което предопределя и последвалата Цариградска Конференция на Великите сили, както и Руско-Турската освободителна война! Те са, също, много логични за национални празници,защото процесите започват от тях, въпреки привидната мъгла, която се хвърля около тези събития, от съветизираната ни, русофилска историография.
Честит Национален Празник, засега- 3-ти Март на всички Българи, защото на Него, трябва да се единим, с познание, емоция и изживяване и да не променяме произволно хода на събитията, а да ги тълкуваме и подреждаме по приоритети, както ни е учел- Дяконът Левски „С Времето в нас, и ние- във времето”!
Николай Гацев, „Движение на Народняци и консерватори”(ДНК), София, 03.03,2019 г.
Коментари
Публикуване на коментар