7 СЕПТЕМВРИ – ДЕНЯТ НА ЯШАРИТЕ (ЗАРАДИ РОЖДЕНИЕТО НА: ЗАМФИР ЯШАРОВ МАРУЦИН ДРЪВНИШКИ, ПО – ИЗВЕСТЕН, КАТО – ТОДОР ЖИВКОВ ПРАВЕШ7 СЕПТЕМВРИ – ДЕНЯТ НА ЯШАРИТЕ (ЗАРАДИ РОЖДЕНИЕТО НА: ЗАМФИР ЯШАРОВ МАРУЦИН ДРЪВНИШКИ, ПО – ИЗВЕСТЕН, КАТО – ТОДОР ЖИВКОВ ПРАВЕШКИ..)

7 СЕПТЕМВРИ – ДЕНЯТ НА ЯШАРИТЕ (ЗАРАДИ РОЖДЕНИЕТО НА: ЗАМФИР ЯШАРОВ МАРУЦИН ДРЪВНИШКИ, ПО – ИЗВЕСТЕН, КАТО – ТОДОР ЖИВКОВ ПРАВЕШКИ..)   Съветстката окупация в България , през 1944 г., започва с отказа на Съюзниците да се подпише сепаративен мир със страната ни, на 2 пъти, в онези години: след мисията от Кайро на Стойчо Мошанов и опита за договарянето на Борис III, през юли - август, завършил със смъртта му. На пръв поглед тези неща не са във връзка, но практически са в логична последователност, заради линията на мира и войната,които последват. След като Съюзническите водачи са предупредени в Техеран, за намерението за атентат срещу „Голямата тройка” от агентите на Хитлер, веротно, точно от България, то именно там, те взимат решение отношението към България, след войната да не бъде същото като към другите съюзници на Германия. Спасяването на българските евреи, на циганите и малцинствата в страната, както и непровеждането на унищожителната нацистка политика или система за концентрационни лагери, показват , че страната не е съпричастна към крайностите на хитлеризма. От друга страна криволиченето около Пакта„Рибентроп- Молотов”, също пораждат предопределението на коя страна да застане Царството България, във Втората световна война, защото не се получават гаранции за суверенитета на страната, отникъде, освен от Берлин и от Анкара. Българската „германофилия” също е силно преувеличена, като се има предвид, че монархът в изгнание – Фердинанд I, който е последия „искрен германофил у нас”, не се допуска в страната си, в продължение на 28 години. Останалите членове на Династията са разследвани от Гестапо, в операции под кодови названия – „Лицемери”(Борис III), „Вещицата” (Царица Йоанна)и др., което недвусмислено показва - от какво са се притеснявали германците. Резултатът от войната за България не е чак толкова катастрофален – страната запазва границите си, отпреди войната, няма активни бойни действия на своята територия и дори увеличава населението си „с бежанци от старите си земи”, за разлика от останалите Европейски държави, но е предадена за окупация на Москва,в съотношение 75%/25% в полза на Сталин.Сталинизмът се налага в цялата му строгост и последователност,което носи в страната стотицихиляди жертви на фалшивата„денацификация”,която се провежда повсеместно.Водачи на тази„денафикация”, са фалшивите, бивши агенти на царската полиция и на „Абвера” – Замфир Яшаров Маруцин Дръвнишки (изветен след 1930г.,с българското име – Тодор Живков, или също- Агент„Овена”на „Абвера”), Мирчо Спасов, Лев Главинчев и др.,които се поставят(подобно на Гелен в Германия), в услуга на Московското ГРУ и провеждат Съветската окупационна политика в България, в продължение на 45 години, а след 1989 г., при „Прехода”, поемат отговорност за плавното изтегляне на Москва от нас и постепенното оттегляне на просъветската Номенклатура и агентура, като я трансформират много плавно, в посткомунистическа Олигархия. Тази сделка със Запада, се осъществява от същия този- ренегатски кръг, който провежда преди и самата Съветизация, преди това, което показва силата на Имперското правило, че една колония се държи най-добре в подчинение или зависимост, чрез измамата за суверенитета й, провеждан от  нейна, собстена ренегатска колониална администрация(пример за това е 20-милионната Великобритания,която векове наред, държи в подчинение колонизирана Индия,с над 300 млн.население, чрез нейни ренегатски прослойки и касти). Днес – на 7 Септември 2019 г. отбелязваме за пореден път - годишнината на Яшарството (което не само, че не е било „де-Съветизирано”или отречено, но е задълбочено и носталгирано от голяма част от населението у нас). Като герб на унизителното Яшарство, е ренегатското управление на партия „ГЕРБ”(бивша БКП), с еманацията на личната власт и самодържавие на Бойко Яшаров(Борисов), явен кадет и диадох на Правешкия похотлив много-детец, Замфир Яшаров. Живков е изватил договорката си със Запада, като е запазил Олигархията и богатството, само за свои кадети, диадохи, родата

си и придворните си, което личиот биографията на всички по-изявени бизнес или политически дейци от „Прехода”. Той тихичко довършва и „Култа към личността си”,прокарван, още от 60-те години, трансформиран през 90-те години и дори, през 21-ви век, но вече - като носталгия към ЖивковизЪма и СъветизЪма. Българите вече не са русофили, нито вярват в откритата Имперска политика на Путин, а са носталгици към Съветското, което никога няма, повече да се върне и Москва много хитро подменя нещата. Загубата на идентичност, съпротивата срещу „другото” Европейство и фактическата „безалтернативност на Яшарството” у нас (разигравана умело от двата Клона на ЖивковизЪма - БСП и ГЕРБ), пораждат чувството за безперспективност и карат мнозинството от гражданите ни, да търси спасението в емиграция или в чужбина. Това е един обективен процес,преплетен и с неразрешения конфликт на града със селото у нас, задълбочен от грешната политика и вътрешните миграции, на последните 80 - 90 години, станал причината за водене на необявена гражданска война, между традиционалистичното и модернизираното население(съвременната проекция на сблъсъка на консервативното feat либералното, особено разломен у нас, напоследък). Новите технологии напоследък,налагат и новата икономика,а пък изхвърлянето на„старата икономика и нейните мощности”, ние наричаме погрешно разпад или упадък на държавата. На изхвърлянето на старото, трябва да се гледа, като на „по-бърз път за приемането на новото”, защото то е шанс за това, при наличието на една гъвкава, крайпътна и малка икономика. То е съпроводено и с разпада на националното образоование и също на традиционното семейство или на елементарните общостни единици. Появиха се дори„фейсбук мрежи, партии или ..семействата..”, което преодолява алиенацията на големите алгомерации и на разстоянията по планетата”.Това е другия вид революция, която предвещава -извънземната, скоро и космическата емиграция(създаването на звездни колонии и галактически общества). В България ние не сме подготвени за това, а Яшарството ни помага, само- за разчистването, както е и с настоящия „типичен вътрешен сблъсък”- драмата на„двете каки Фандъкова vs Манолова”, за кмет на София,който е доста пародиен.Общото между двете е много видимо,като огледални образи са си: комунистически и Съветски произход(обучение в Москва), Яшарска прибиженост, връзки с Номенклатурата, Олигархията, с ВИС-2 и СИК, ренегатски и селски провинциализъм, те са като „герб от поредния триумф на селото над града..” и поредната подмяна на дневния ред на обществото. Не бива и това да ни случи! Можем да избегнем това, като се опитаме да счупим модела на почетния руски консул у нас - Гергов или на Кръга от Яшарите – като си изберем „Листа от Софиянци - за София” и Кмет „Софиянец за София”. Изказването на Манолова за липсата й на листа за съветници е обида и към Инициативния й комитет, а и жалон за нейната игричка с Партията на Нинова, а пък зависимостите на Фандъкова от „брат й”, Бойко Яшаров и от Династията, е повече от очевидна, не случайно я наричат - „изпълнителен директор, а не кмет..” на Олигархията и на Мафията от СИК. „Софиянството” не е панацея или „щит за нещо”, защото то се е трансформирало, много силно в последните - 30 години, в които столицата е почти утроила своето население, за сметка на провинцията и това не трябва да се разглежда , като „causa belli”, а като обществена конвергенция и като благодат за обществото в Града ни! На „Софиянец за София” трябва да се гледа- като на една консервативна Благословия за промяната на обществото, без крайности, жестокости или деградации, а като - съграждането на новото и на технологичното, което неизбежно ще промени страната, колкото и невероятно да ни изглежда това, сега. Затварянето ни „в кавгите между двете Каки”, ще отложи промянта с поне още 10 години, което повече би трябвало да ни плаши, отколкото рязката промяна сега. Компроматите за „сексуалните играчки” на „ДеБъ” на Костов, също са част от отклоняването от важното и същественото, за кой ли път тези хора ще бъдат, отново на „ръба”, откъдето и няма

как да избягат, поради обремеността, на родилния им либерализъм..”, въпреки клетвите срещу това на: Рада, Христа или Лоза(или приятелския огън на Бойко Яшаров,Пеевски или ПИК, срещу архитект Игнатов, за който ще запомним, само че е поредния либераст- на Костов). Командирът „поряза”питомците си, с изповедта за Прокопиевската апологетика и атаките срещу себе си..от Статуквото, което той винаги е обслужвал). Подобни са и воплите за атаки срещу тях - на Мая.., или на Слави Трифонов, които приключват до целувките им с почетния руски консул Гергов, финансиран за поредната си дупка, която ще изкопае в някой голям български град, С всичко това от миналото -„Софиянецът за София”трябва да приключи и да имаме шанса за промяна на Града си и започнем промяната на държавата,както това направихме и през 1995–1996– 1997г., когато последно изгонихме Яшарите и БКП-то им, от власт!

Николай  Гацев, „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК),  София, 07.09.2019 г.