ФАНДЪЧКАТА - ПАК СЕ КАНДИДАТИРА ИЛИ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩИЯ КОНФЛИКТ НА ГРАДСКОТО СЪС СЕЛСКОТО ..!

ФАНДЪЧКАТА - ПАК СЕ КАНДИДАТИРА ИЛИ ЗА ПРОДЪЛЖАВАЩИЯ КОНФЛИКТ НА ГРАДСКОТО СЪС СЕЛСКОТО ..!

 „Селското” отново иска да ни управлява - то е в своеобразен и нерешен конфликт с градското, още от 1919 г., когато рухват големите илюзии за „Велика България” и се озоваваме в блатото на реалностите: с Андрешковци, Бай Ганьовци и другата, неизживяна „пейзанска deluxe мечта” на българина, да скочи - от селската колиба, направо на жълтите павета и ако може, направо в Двореца или в Министерския съвет. Това се е случвало на едни или на малцина в миналото, но главно, поради невероятните им качествата, а сега - разни Маи или Фандъчки се опитват да ни убедят, че това им се пада по право – заради техния комунистически произход, Яшарската им същност или червената им подкрепеност! И трите - тези неща, са противопоказни за днешния Кандидат за Столичен кмет и не могат да събудят особен ентусиазъм в никой от днешните ни гласоподаватели. Двете „Каки на София” днес, се оглеждат в огледалото и виждайки се „една– друга”, не доставят никакво чувство за избор у Софиянци, а по-скоро  чувство за котерийно съревнование на две еднакво-противни червени групироки. Обидата е, че и основни  партии не издигат роден в София, столичанин за свой кандидат, което ни подсказва – и за продължващия, вече от столетие „селски”заговор, за „наказанието на градската култура и на прослойките й”. А ако имаме предвид, личността на Премиера ни – Б. Борисов, напълно ще ни се напомни за триумфа на посредствеността, Живковизма (Яшарството)и измамната „селскост”, над „непокорните и уж – свободните, градски търсения..”, но които са били винаги, наистина много условни – у нас. Тази условност на градската култура, манипулирана още от 20-те години наминалия век, с прибавяне на устойчивостта на селската култура, а това ни прави, още тогава много разделени и противопоставени, едни на други. През 50-те и 60-те години на миналия век,БКП буквално прокужда селското население в градовете,защото е необходимо изкуствено създаване на маса - за работническата класа и този процес е опит за конвергенцията, на едното с другото, но направен много нескопосано. Затова се получи много лоша кръстоска на два вида градска култура – тази на предишното и отдавна-уседналото градско население, както и тази на новопридошлите от селото, от по- напоследък. Този конфликт и неговите тежки диспропорции, Класикът ни Радичков нарича „Града на верблюда”, като описва жестоките битови и тежките социални последици от явлението. Но само с описанието, нещата и конфликтите не се решават, дори не се засягат, затова и през 80-те и 90-те години нещата продължават да се задълбочават. Стига се до свръхконцентрация в едни места и упадъка на повечето, днес, опустяващи райони или на засегнатите, най-силно - от социалните диспропорции, заради изкуствените миграции на социализЪма. Разгромът на българското село е логичен и обективен процес, за който България трябва да вземе спешни мерки, но затова - не ни е виновна демокрацията, а рязката промяна на начина на живот, след навлизането на пазарните отношения. Подобен е и процеса на масовата емиграция в чужбина, особено към Европейския съюз и САЩ, поради други структурни изменения в страната и забавените процеси  на реформите, във връзка с явната Реставрация на Яшарската (Живкова) династия и на цялото Живковско обкръжение, основно в двете от водещите български партии - БСП и ГЕРБ(метастази на бившата БКП). Незаличаването и поколенческата жилавост на БКП, пък е другата причина за тоталното изоставане на България и неразграждането на щетите от комунизма. За тази травматичност – е пример и  „уж, сблъсъка Фандъкова- Манолова”, който е абсолютно измислен и изкуствен. Общото между тях е много голямо, комунистическия и шумкарския произход- и на двете, свързаността им с предишната БКП(както и дългите периоди на обучение в Русия), а и тяхнатоно протежиране на кариерите им от всички страни на Статуквото! Двете могат да бъдат и определени и като принадлежащи към групировките, създадени в Москва, през 90-те години: СИК(Фандъкова)и ВИС-2 (Манолова и с братя Галеви). Манолова е подпомагана от БСП и ГЕРБ(в избора си за Омбудсман),но самата Йорданка Фандъкова, също  е„посочвана”за училищен директор, от Костовистките среди в СДС, от НДСВ или напусналите Първановисти в БСП, в началото на нейната кариера. Фандъкова vs Манолова е избор, без реален избор и гласуване за Статуквото, като еманация на триумфа на селското над града, каквато е и Яшарската фигура на Премиера Борисов. Издигането на един, евентуален кандидат „Софиянец за София”(в последния момент и като явлението-„внезапна смърт”), може да изненада цялата съществуваща канюнктура, както и да обърка избора, който сега изглежда предизвестен. Това може да е стане и новото начало за нещо, много по-голямо, качествено различно за досегашната ни, преходна история. Повод за създаването на на вид политическа сила, която да преформатира и околните си, такива политически субекти или конкуренти, като санират негативите от противопоставянето в 90-те години. Това не е „партията на джентрите”, но може да стане партията на максималното национално съгласие, както да се изгради и паралелелния й антипод - партията на непреодолимите ни различия, които логично ще съществуват и трябва да прекратят Прехода, за да можем да продължим, по-нататък в своето развитие. Ефектът с акцията от „Софиянец за София”,може да бъде в продължение на промяната, започнала с президентските избори през 2016г., както се случи и с изборите в 1995, 1996 и 1997 г. Затова и „подмяната” на Фандъкова с Манолова, не бива да става, а нещата да отидат, още по-радикално, може би, към „Софиянец за София”. Избирането на нов, внезапен и десен Кмет на София, който да е столичанин, също е необходимо за примирието на града със селото, както и за осъвременяване на дясното у нас, защото с ГЕРБ или пък – с днешното СДС, вече е невъзможно, а пък - Демократичната България на Костов, се удави в либерализма си. Конфликтът на селото с града трябва да приключи, най-после след 100 годишната, необявена и водена гражданска война, като този път и на свой ред, градът – ще се наложи да асистира за съживяването на селото, защото иначе, страната ще се озове в друга катастрофа. Градът следва да сподели и своите принципи за устойчивото развитие със селото, които досега, също, винаги са ги различавали, разделяли или протипоставяли.

Николай Гацев ,  „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК),    София, 04.09.2019 г.