ТЯ СЕ КАЗВАШЕ МАРИЯ,ПРЕЗ ЗЕМНИЯ Й ЖИВОТ НОСЕШЕ КРЪСТА И СВАЛИ СИНА СИ,ОТ КРЪСТА!

ТЯ СЕ КАЗВАШЕ МАРИЯ,ПРЕЗ ЗЕМНИЯ Й ЖИВОТ НОСЕШЕ КРЪСТА И СВАЛИ СИНА СИ,ОТ КРЪСТА!

 Не я познавахте, а и вече я няма- между нас. Отиде си, тихо и кротко, както живя, а добротата й, остана да ни свети и след нея, за съжаление, като добър спомен. Казваше се Мария Тошева-Бонева, моя вуйна и цял живот тя прекара в Ботевград,защото то беше- „част от Кръста й..”!  Произхождаше от най-заможните и възрожденски семейства на Орханийска"кааза", укриватели на Ботеви четници и спонсори на въстания, отпреди Освобождението, а в последствие- първите изучени хора и потомствените адвокатите на околията. Дядо й, първият юрист и депутат в семейството й, някога  закупил- част от парцелите на улица „Леге” в София и завистливите му  съграждани го поднасяли, че е придобил„бохчи”(градини) в центъра на Столицата. После, баща й съградил и голяма къща в центъра на Ботевград , лежаща на четири улици, с огромен  двор и 6 дюкяна,където съм играл- като дете. Няколко чифлика и хиляда декара земи, станали делото в живота на родителите й, заради което след  9- ти Септември 1944 били обявени за „кулаци”, „фашисти”и „буржоазна измет”?! Пратили ги на лагер, защото не успели, дори, да ги осъдят- нямали никакви престъпления,освен, че били част от „Строителите на тогавашна България”и били заможни. Мария„понесла” Кръста на неблагонадеждната „буржоазка”, била сочена с пръст, взели им имотите, а в дома им настанили изселени„фашистки” семейства от София. Така се запознала, с вуйчо ми-Цветан, голямата й любов и нейния спътник в живота й, изгонен 1946 от Столицата,  заедно с баща му(дядо ми!), заради „злодейската поддръжка на Опозицията и  Демократическа партия, на изборите”. Така, към единия „Кръст” на Мария, бил прибавен и още един- този и на другите мои„неблагонадеждни”роднини,с които се сродила,защото, още много млада- „пристанала” на вуйчо ми. Това е на накратко– тъжната страна от живота й и най-черните страници за нея, но имаше рядкото щастие, в сравнение с връстниците й, животът й да не бъде само- черен! Сполучи- на задружно и сплотено семейство и въпреки, че надживя- мъжа си и сина си(братовчед  ми- Иван, който твърде рано си отиде), в останалата част на земния си път- беше една щастлива и тиха, спокойна жена! И беше светъл пример за нас, които я познавахме- с неизчерпаем оптимизъм, благонравна вяра в Христа и много здрав народен инстинкт-  за това, какво е добро и зло в живота(доброто, тя предаде и на поколението й, което остави, след себе си и стана нейната Благословията).От нея и вуйчо ми  научих-колко е важно здравото семейство за човека (моето не беше такова!).От тях, разбрах истинската история на България, от миналия век, защото си позволяваха да я говорят открито( в дома ми, в София беше забранено да се говори за политика и патилата на семейството).От тях научих-за битието на „верблюда” (по класиката на Йордан Радичков), т.е. българинът, който, след като е избягал в големия град и се е укрил във високия си блок- от земята и вярата си, уж, да се спаси от тях, разбира, че те са неговата- Благословия. Плаках за вуйчо ми така,както не съм плакал за баща си!А сега, там отиде и вуйна ми, Миче Тошева- Бонева, Бог да я прости. Аз зная, че тя е някъде там-около Него, защото ”жив’я.. и страд’а.. с Неговото име” около Кръста си! И беше пример,за нас, която я обичахме,за това,как-Човек трябва да се държи, достойно, въпреки изпитанията на Времето. Нямам думи да опиша- нашата скръб- за тази жена- която, напоследък, ми напомняше- съдбата на Мария-Богородица,по  статуята на Микеланджело”La Pieta”, със символично поднесения на Бог-нейн скъп син!Бог да прости- тези наши Скъпи Близки  и се молете на тях, защото знам, че те са в Рая, при Бог, заради делата си-земни, където са и вички ваши, Благонравни, покойни близки! Царство им- Небесно и да ги Помним! Амен!

Николай Гацев,  със Скръб, но и с Вяра в Бога!                                        София, 12.01.2019 г.