ХРОНИКА НА ЕДНА ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ! ДЕН № 6!

ХРОНИКА НА ЕДНА ГЛАДНА СТАЧКА СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА В СОФИЯ И БЪЛГАРИЯ! ДЕН № 6!

 Днес, върших много работи и вечерта, чух Отчета на Президента за първите му две години от мандата. Нямам изненада- точни констатации и трезва преценка за цялото ни нескопосано управление на Кабинет а „Бойко- 3”. Веднага се чуха и критиките, че президентът- не можел, да иска предсрочни избори, нито да подкрепя създаването на нови политически сили, нито, пък, да се обявява за алтернатива на правителството и да дава оценки за корупцията му. Дали изказването му е такова- е спорно и не искам да влизам в тълкувателен дебат. За разлика от него, аз нямам- ни доверие, нито търпението да очаквам някаква промяна на политическия модел, отвътре..- това Статукво е невъзможно и непробиваемо, с нормалните средства и с ординерно противопоставяне. То си е създало своя  Конституция и механизми,които да се допълват,да го защитават и да се взаимопораждат, като своеобразно политическо„перпетуум мобиле”. Обикновено- „перпетуум мобилитата” са демонични, защото, те противоречат на Божиите закони и на природните цикли, освен на основите рефлекси, за все- пораждането на живота(но той е пак- Творение). Статуквото ни е отдавна вампирясало и е загубило човешкия си образ, от 75 години и Промяната,няма как да стане- съвсем„со благо и со кротце”! Оценката за преживяното е само начало на Промяната, а не е самата промяна. Трябва Катарзис, но и Изкупление..-а то може да дойде, само след Покаяние и поемане на отговорност. Населението, облагодетелствувано от днешното управление,е поне 10% у нас и то няма да се предаде, лесно, нито да се сбогува с облагите от добруването си, без съпротива. Вампир „се цери”, само с кол в сърцето и това трябва да се случи, ако не искаме всичките да се заразим и вампирясаме с тях. „ГЕРБ” трябва да бъдат незабавно отстранени и заместени от някакво преходно/ програмно/ експертно Правителство на националното спасение(в което не влизат политически-пристрастни хора към сегашната политическа конюнктура), защото, иначе, ни предстои, навлизане в нова национална катастрофа, редом с очертаващите се: демографска и икономическа кризи. ЕС е също е в сложна ситуация, но тя е, по-скоро политическа, засега, но там ги няма, другите наши, български кризи, така че можем да се поучим от партньорите ни и да потърсим помощ. Рязка промяна предстои и там, така, че нашият решителен и пълен поврат, не би се приел негативно. Посоката е болезнена и трябва да води към централизация и към абсолютизъм на новия ни  „Комънуелт”(новопоявяващата се, особена общност, на нациите от континента ни). Общото ни културно- историческо пространство е едната предпоставка за това, но сега ни предстои- обобщаването на икономическите ни интереси, на отбраната, сигурността и накрая на външно- политическите цели. А сега- погледнете линията на президента в Отчета му, именно, като движение, в тази посока, без насажданите внушения за „русофилия или "комунисто- филия”. На чист- Перонизъм ми прилича, но ако е това, то не може да се оцени, само като положително или само, като отрицателно явление. Засега не смея да го анализирам, само да го констатирам и ви обръщам внимание. Популарството не е точно- чист популизъм, а е по-скоро, естествена реакция срещу неравенството и настоящите икономически проблеми. Перонизмът е модел, възникнал в Аржентина, при сходни условия, такова развитие и при много сходни социални процеси. Той спасява Латиноамериканската страна от предизвикателства, но за държавата ни, членка на НАТО и ЕС, трябва да бъде много модифициран, умерен и доста „по- българи”, за да бъде успешен и стимулиращ.В ЕС е възможен- само в своя, консервативен прочит,като антипод на либерализма и на Брюкселската брократична слабост. Институциите и хронограмата им, трябва да бъдат променени,както в Европа,така и в България.Това ще породи нови социални прослойки и движения, но не бива да се плашим от тях- защото, неизбежно, технологичния преврат води и до политически, такъв, а досега, някак си ни се разминаваше- второто!

   Отчетът на Президента е заявка за обръщането в нова посока, но не зная, доколко е здрава-неговата решителност. „БСП” се прави, че се радва и че го подкрепя, но евентуалната Радева партия ще я направи 3-та политическа сила в страната. А ако „ГЕРБ”и„БСП”постепенно изчезнат, с тях ще се оттегли и Статуквото, което ги е създало, така че- „трупът на Прехода”, минава през труповете на двете ни днешни, основни политически партии, наследници на „БКП”.

 „Алтернативата за България”ще се състои, ако се създаде мощна„двуглава”или„дву- корпусна” Перонистка партия, в която Хуан Перон да е само- балансьор, между двете й крила. Основата й трябва да сложат прослойките и хората, които смятат, че са загубили от Прехода и от неговите девиации. Не е трудно да се осигури- нейната критична маса, разочарованите от 30-те години, след 1989 г., са доста повече, от доволните.

Николай Гацев                                                                                               София, 28.01,2019 г.