УСПОРЕДНИ ЖИВОТОПИСИ НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ, СРАВНЕНИ С ПРЕДИШНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ ИЛИ СЪС СВЕТОВНИТЕ ЛИДЕРИ, КАТО ИЗВОД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ГР. СОФИЯ!?

УСПОРЕДНИ ЖИВОТОПИСИ НА ДНЕШНИТЕ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИЦИ, СРАВНЕНИ С ПРЕДИШНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ ИЛИ СЪС СВЕТОВНИТЕ ЛИДЕРИ, КАТО ИЗВОД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ГР. СОФИЯ!?

Много спорове се водят за това„Кой-кой е в днешната българска политика?”,защото никой не е това, за което се представя или за което са гласували - хората, във формалната ни демокрация. Трябва да разгледаме техните успоредни животописи, за да „светне”какви го играят, тези слаби актьори в повечето комунистически сюжети. Биографиите на Сталин, Живков, Путин и Борисов са много сходни: криминално минало и пладнешки престъпления в началото, после -„подривна /нелегална дейност и тероризъм/контрабанда”,семплост на образованието и слаба начетеност, завъртане в службите за сигурност,но като елементарна агентурност или в охранителна служба, после гравитиране, около местното самоуправление на Столичния град/или във Втория градски център на държавата(Петербург).После– неочакван„бунт срещу старите порядки”, контролиран и ръководен от външни сили, накрая пълзящ манипулиран избор,приличащ на преврат и бързо установяването на семпла лична диктатура и култ към личността, преминавайки се, през цялата стълбица на управленската йерархия. Тези са много видими , ясни и типични! Но я да видим – другите, резервните играчи, които загряват или са вече на манежа, но не вземат много дейно участие. „Патреотите”са ясни - поддържащата роля на казьонни органи и структурки, като при общия прародител на лидерите им: Каракачанов, Симеонов и Сидеров –Бай Пенчо Кубадински. Един истински сборен образ от Маленков и Берия, на Фуке, с Колбер, или пък- късния Разпутин. Ма(га)решки е удохотворен - като Орджоникидзе, мутрата на Сталинската тайфа, а ДПС са като ордата на Чингиз хан, дето всичко помита и нищо не оставя след себе си, дори нямат и значими артефакти, тук- таме по някакъв сарай, чешма,ТЕЦ или западащо пристанище! Радан и Лозан са ниски, фалшиви и двулични като Ленин, попаднали случайно и за кратко тук, на историческата сцена, но преди да разберат – за какво и как, ще трябва скоро да си тръгват. Те така „дълбоко” се покриват,когато стане много напечено,че затова им викат„дълбоките”(или може би и заради нещо друго), но това, вече не е свързано с политиката. Роднините им – Дойнови и Пеевски, са еманацията на комунистическата„оборотност”, когато става дума за кражба на средства и пари. Манолова и Трифонов са политически недоразумения, както и самите, Бойкикиев и Костадинов (ПП„Възраждане”), които опитват да бъдат спаринг-партньори на големите батковци, но са им, само - техните счупени и разхлабени патерици. Новото лидерство на страната, не е тук и няма как да бъде, в „тези спомени или метастази от миналото”, за да може те да станат, някак си и пак и бъдещето ни?! Но да се върнем на успоредните животописи и на необходимия лидер, който трябва да изгрее на тези Кметски избори, и то в София,както в 1995г., промяната започна с изборите в Столицата. И може да има и друга приемственост със ситуацията, оттогава, защото трябва да е Софиянец, по възможност и от старо столично семейство, както и да не е свързан, никак, ама никак - с комунистите или с БойковизЪма, от последното десетилетие! Това са двете „табута” в избора на Софиянци и няма как БСП да им пробутат Мая Манолова или нещо друго, червено, розово или суросинкяво. Няма да минат нещата, с някакво поредно „менте”, което да се пръкне, за да спаси Града ни от Бойковизма, при условието, че БСП беше 10 години ортак и явочник на Бойко Борисов и неговата Яшарска шайка, по същия начин, по който, преди са били слуги на баща му- Замфир Яшаров (Тодор Живков), но и са безкритичните му съучастници, във всичките негови грешки или националните предателства. Нека не говорим за Яшаров (Живков), само с негативни краски, той има безспорно и своите защитници или апологети, но за едно е важно да се разберем – Живков е едно, Борисов (Яшаров) е друго, а явлението – Яшарстсво е нещо трето. Живков е бил подходящ в неподходящото време, Борисов е неподходящ, в иначе

подходящото време, а Яшарството може да направи всяко едно време – неподходящо. Но да си представим, само за момент - „Подходящият човек” за България, как изглежда той и с какво се е занимавал досега!? Къде и как ще го намерим?! Истината е, че точно подходящите хора и подходящите времена, се намират или напасват сами, а често - и оттам, откъдето най-малко ги очакват.  Трябва ни - около 50 годишен, мъж, юрист или историк, с опит в местната и в централната власт, с международни контакти и полиглот, по-възможност, за да роден в центъра на София,около култовите места на града,които трябва да познава от дете,за да страда  за всяка тяхна промяна. Култовите места в града, не трябва да се променят много, с оглед на настъпващата- вертикална икономика, а да се преосмислят при всяко ново преустройство или изграждане. Точно обратното на промените в Центъра и площад„Славейков”, не се получиха, защото не бяха съобразени с нищо в града и доминираха със своята мутро-барокова селскост, но каква-ти..и естетика, да има, една Учительница по руски език,родена и израсла в гр.Самоков и деликатна рода с Яшарите(Живкови). Възход на Пълното и посредствено Яшарство, при това в центъра на София! Деянията на Баща им – Замфир (Тодор), или на Люса, като семейния „Тадж Махал” – „Националния Дворец на Културата”(НДК) и др., бяха по-успешни, не по- естетични,но повечко - символни или енергийни. Централната гара, Ларгото или площите около Централна баня, като пространства, днес са напълно сгрешени или не-функционални, а пък кръговото на Лъвов мост е безсмислено. Големи недомислици има - около НДК и на Витошка, а пък тапите и задръстванията в Младост и Цариградското шосе, показват, че има объркана трафик-схема на града. Дилетантите от либералната организация „Спаси София (наричана и„Смучи София”?)”, бъркат в действията си за Центъра и за спиране разширенията на Метрото– то трябва да поеме, като „надземна железница”на Североизток и там да утилизира, тази част на Града!А пък всички централни и държавни ведомства, трябва да се изнесат от Центъра, в нов административен център, около Гарата или на „4-ти километър”, но вече, с малка и гъвкава „е-администрация”! Трябва да се създадат „зелени пояси” и „оазиси”с езера места за отдих, във всяка една градска част, кореспондиращи с по-големите ни, паркове и утвърдените градини, за всеки район. Всеки обособен районен център от града, трябва да има своя централна пешеходна зона, а самите им районни администрации, трябва да се сведат до максимум- 10 или 12 бр.. Плановете „Мусман” и„Янев”за високите сгради и радиалното развитие на града, трябва да претърпят и „вертикално развитие”. Вертикалната планировка на Града ще промени- облика му, защото никой,досега не е използвал или предполагал, за ресурса на тази негова перспектива. Не случайно са и многото ни скандали с терасите, балконите или досега неутилизираните пространства (например около-блоковите такива прстранства в новите квартали?!). След неуспехите със санирането и слабата ефективност на модернизацията, от „Периода на Яшарството”, следва да се даде и нова тяга на ВиК, Топлофикацията, чистотата и градската Енергетика (от слънчеви/възобновяеми източници) или модулни енергопроизвеждащи панели. Това са, все свърталищата и на пост-Съветската корупция и нежелание за оттеглянето на остатъчните руски,окупационни структури. Не слуайно там виреят подземни босове и неразградени структури с посредниците на предишната Москва, кито са завзели, символично и бившата Общинска банка! Десъветизацията на София, трябва да започне с премахването на Паметника на Съветската армия,който ще трябва да се преосмисли, по нов начин, без да се засягат- новите геополитически реалности или модерната ориентацията на страната! Това не са приумици на Н.Гацев,а извод от„успоредните животописи”на днешните ни политици,прибавени и с познание от историята, съвременна икономика и геополитиката ни!

Николай Гацев „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК),      София, 06.08.2019 г.