„СИНИТЕ РИЦАРИ“, ВЪВ ВЪЗХОДА И РАЗПАДА.. - НА СИНЯТА ИДЕЯ..?!*

      „СИНИТЕ РИЦАРИ“, ВЪВ ВЪЗХОДА И РАЗПАДА.. - НА СИНЯТА ИДЕЯ..?!*

След погребението на Евгени Бакърджиев и с посмъртното представяне на книгата му, на 08. 09.2021 г., се замислих много сериозно! Тези дни загубихме, също, още двама, ценни наши съидейници: Динко Тонев („БДО“)и Богдан Стефанов (в-к „Анти“), всеки един от тях, от различно крило, на „Синята идея“, от едно време. Та се замислих, за „синята идея“, на фона, на провала, на поредното, кратко Народно събрание, на което станахме свидетели. Общото, най-повърхностно казано, между „новите“ протестни партии: ДБ, ИТН и ИСМВ(?), е тяхната поколенческа свързаност, с БКП, с комунистите и с наследствените им кланове, което издава целият им, първоначален инженеринг! Напълно логично е, да буксува - „дясната ни идея“!

Няма я, поколенческата „Синя партия“, която, няма как да се създаде, от лабораториите, на бивши комунисти и ченгетата, от ПГУ на ДС (които, май, днес, пак ни произвеждат, „партия на Кирил Петков - Либерала и на Асен Василев). Повечето българи, квичат във възтрог, пред двамата „фронтмени“, на Служебния кабинет, но не искат да се замислят, кой и като какви, „е пускал“, напр.: родителите на Кирил Петков, в Канада и САЩ, преди 10.11.1989г., да пътуват. Да няма, после сълзи..– с ликвидационни подвизи, на някой си, пореден, Агент „Пикадили“?! Сянката на Георги Гергов (почетен консул на Москва), на Гоце Първанов и „бригадирите им“, се прокрадва и зад поредните либерално-комунистически проекти. А е казано, „по безверието им, в Бога, ще ги познаете, ала не си търсете, други Спасители и кумири, имате си – Мен..“!

Голямата и „страшно-висяща“ Истина е, че ние, бившите, СДС-ари, и досега, не посмяхме, да направим, своята поколенческа „Синя партия“. Можем да я кръстим: „Синьо и Бяло“, за да не правим, пряк и папагалски „римейк“. „Синьото“ е нашата идея, а Бялото, е цвета на Бога и на Светия дух, което, никога няма да имат или да наподобят, новите „шугарчета на Р. Радев“, от либералното им, „Байдън-движение“. Истината е, че човек не може да бъде изваден, в един момент и с един момент, от целия си живот, и да се въздигне на пиедестала, само с този момнент,това е несигурна и по-скоро, измамна подмяна на действителността. „Избраният“. трябва да бъде проверен, последователен и дългогодишен борец, за каузата, за да бъде тя, устойчива ценност за някаква промяна. Другото е противно - Соросоидство, което, не обича, да се заднича, в неговото червени пазви или комунистическото потекло! Не е случайно, че и Библията, започва, с едно фиктивно родословие, на Исуса Христа, макар и че, после да ни въвежда, в неговия, не-земен“ или божествен произход. Родословието е чисто формално, за развитието на разказа, но е много важно, за земната легитимация, от предците му, все евреи. А кой, от нашите модерни „либерали“, не крие: червен произход и съветизираното си минало, някъде, в родова партизанска торбичка?! Те са поколението: на шумкарите, на ченгетата и от заклетите комунистически натегачи или пък, са били родени, в апартаменти, дадени им, от БКП, като - АБПФК. Това е промяната им, от 1944 г., насам и тези потомци, се срамуват от нея, щом като, крият произхода си, а това е, нашата заслуга, на СДС-ариата, от 90-те години. Влизането ни в НАТО и в ЕС, е другата, наша синя победа, защото родителите, на лидерите на ДБ, ИТН и ИБМВ, както и БСП или ГЕРБ, бяха преди, от другата страна и се чувставаха – някак си, загубили от Прехода. Те и досега ни намират кусурите – за нашето, Синьо минало!

Философията на Промяната, няма как да дойде, с поколение, израстнало, в страх, от Прехода или с чувство, за загубилост, това е основен проблем (нелечим), на нашите нови „спасители“.

На България е нужна: нова, поколенческа, Синя партия, и нека, да я наречем: „Синьо и бяло“, защото ГЕРБ, задуши в прегръдките си, последните остатъци, от старото ни, СДС. То стои там, като кръпка или „живи мощи, на ревера, на Бойко Борисов“ („Яшарови“, от ЦК на БКП).

Ние, не сме идоло-поклонници, а истински, консерватори и поколението, на добрите неща, от старото СДС, с поуките му, но без деформации или крайностите. Трябва да бъдем, вече, не „анти-комунисти“, а просто, „не-комунисти“, това е достатъчно, за да ни легитимира, като модерна консерватина тенденция. Ние сме, за Вярата, за Правовия ред и справедливост, за икономическата свобода и консервативната реформация, в ЕС и в НАТО. Трябва да ценим: различията и малцинствата си! Новите технологии, нямат алтернатива! Трябва да ги внедрим и да освободим - администрацията, защото техническия прогрес, е еманацията на свободата!

*взех заглавието, от книгата „Евгени Бакърджиев,във възхода и разпада на Синята идея“'2021