ИЗРАЕЛСКИЯТ МОДЕЛ, В РАЗРЕШАВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНАТА КРИЗА,КАТО ПРИМЕР!

ИЗРАЕЛСКИЯТ МОДЕЛ, В РАЗРЕШАВАНЕ НА ИЗВЪНРЕДНАТА КРИЗА,КАТО ПРИМЕР!

Силният човек печели от кризата и се проявява в нея! Натаняху взе„ целия джакпот“в Израел, защото там нямаше- кой друг да го вземе(при това на 3 пъти!). У нас, обаче печелившите в „джакпота“са двама- Премиер и Президент, макар че министър-председателят, несъмнено води- по много успешни рейдове и рискови ходове! Но„по-новият и невтръснал играч“, е обществено по-приемливия, за „Спасител във време на криза“ и по-подходящ за Диктатор. Зад „мостовата конструкция“ Борисов-Радев, може да се прикрие и така - нежеланата голяма коалиция в Обществото, която е възможна, но само в извънредно положение! Така че, кризата ражда и голяма възможност, че какво – в Германия, е вече факт, от поне - 8 години, при това доста успешно! В България това ще стане най-лесно, под формулата на „:Кризисен кабинет“ и без ярки лица, от която и да е, от двете страни на уравнението! Президентът - може да го състави, след консултации с политическите сили и да поеме отговорност за него(за срок от 1, 5 или 2 години), като този кабинет работи при условията и на работещ парламент, с удължени правомощия. Непримиримте вражди са си важни вражди, още по-пагубно е влиянието на Яшарската(Живкова)династия, но всички тези разботи могат да почакат.В Кризата не е важно да имаш примирение с миналото, а да имаш кредит и визия за бъдещето, което никой от сега действащ политик, сам по себе си в България- няма. Затова и най-рейтинговите двама- трима първи, ще трябва да се разберат(ГЕРБ, БСП и ДПС).Защото ситуацията е изцяло необичайна! ЕС също загуби много време- трябваше да действа по-решително и избере свой извънреден орган – Диктатор за времето на епидемия, се още не е късно, но не съм убеден, че този орган ще успее, вече да поеме нещата – без катастрофа! Но и катастрофата, е също добър опит и то можеше да се изполва,все пак, въпреки рисковете.Европа се доказа,като неподготвена за това, дори и не се поучи от „Брекзит“!

В България – Бацето е отново на екран, разми„положението с два- три „съскащи си и каращи се, Щаба за кризата“, като за това му помогна вездесъщият Командир Костов, с другарите му, от Лабораторията на ГРУ.Но уви, Съветският челен опит, този път, не е много приложим, като в 1944-та и нещата не сработиха. Коалицията „Бойко-Костов“ не върви и се налагат травмите от„танцуването с БСП и ДПС“,но само с буфери, между основните полотически сили. Когато се работи в „извънредно положение“ е необходим голям политически кредит за вземаните решения, а не самите – решения или харченето на пари, което може да се атакува отвсякъде, ако ги има обичайните политически игрички и задявания. Ситуацията сега е много различна и е необходим здрав десен Диктатор, който да не се страхува от смели крачки в правилната посока, независимо, дали те се струват на обществото- „десни или леви“. Това е без значение, ако носи успокоение в кризата, която е на път да се превърне в иконмическа и политическа, ако не се вземат адекватните мерки, сега, когато им е момента. Бацето изглежда готово да „хвърли кърпата“, но иска гаранции за безопасността си, защото не му се бяга, като: Василев или Божков. Пък и кой ще посегне на най-дългоуправляалия премиер на страната, след Тодор Живков, който още повече, е и толкова свързан с него, чрез невидимите лиани на Статуквото. Но Бацето не е Живков и няма как да излезе сух,и от тази криза, все пак– в предишната криза ни вкара Станишев, а бомбата гръмна, късметлийски, встрани от ръцете на Бойко-то Яшаров. Сега обаче, бомбата цъка със забързан часовник и ще отнесе -този, който си играе с адската машина или е близо до нея, освен ако не е много кредитиран авторитет или случаен минувач. Кризисното правителство може да извърши всички гласувани от парламента мерки, но без съмненията за натрупването на пари - за себе си, от всяко свое необяснено действие. Сега и правилните действия на Борисов, се коментират от Обществото – като корупция или гонитба на рейтинги, защото търпимостта към ГЕРБ и Яшарските представители в правителството, е вече минимална! Ако се върнем на Израелския пример, то Натаняху - не в никакъв случай по-кредитиран, от Бени Ганц или Габи Ашкенази, но той е по-опитен и ще понесе плодовете и падащия си рейтинг от кризата, като ще използва техния кредит за „ненападение“и си отиде, когато нещата за Израел, ще се поуспокоят, след една година и половина. Това е мъдър ход – за компромис между опита и чистия кредит,който може да покаже и пътя за нас,по български! Николай Гацев - „Движение на Народняци и Консерватори“(ДНК), София, 28.03,2020 г.