ПОЗНАВАМЕ ЛИ, ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, КОИТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ ДНЕС, МАСОВО – НА 11.05. 2019..?
ПОЗНАВАМЕ ЛИ, ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, КОИТО
ОТБЕЛЯЗВАМЕ ДНЕС, МАСОВО – НА 11.05. 2019..?
Определено тяхното дело не е познато, нито пък-„житията” на
останалите ни Светци, от групата „Свети Седмочисленици”. Големият проблем е, че
четем всичко за тях, само в руска редакция, или много малко- в гръцка, но и в
двата случая, нещата се пречупват през имагинериите им, за „Втория” и за
„Третия Рим”. Ако „Вторият Рим”, все пак е факт и даденост, с която, е свързано
част от делото на „Светите Седмочисленици”, то с „Третия Рим”, нещата, само се
натамъняват и безобразно фалшифицират още, отпреди 150- 200 години. Да не
забравяме, че доскоро учехме, в училищата ни, че Светите братя Кирил и Методий
са „гърци” и били „..шпиони и създатели на българската азбука, заради
интересите на византийските императори в Константинопол..”?! А за отношението
на „Първия Рим”, към тях не се говореше нищо или пък се разпространяваха, само,
небивалици за„прения,омраза или преследвания”, въпреки, че схизмата на двете
църкви се състои, едва в 1054 г. от Хр., т.е. около 863- 865 г., Константинопол
и Рим - са във формална и „единна” хармония. И представляват едно, по отношение
на завладяването на нови за Вярата ни територии, особено в Европейския
континент или в хинтерланда му. Темповете и начините на „завладяването”,
предопределят доминацията и на коя от двете църкви, ще се „предаде и дадената нова земя”за Християнството. Това е
относно „акцията по покръстването от IX век”, но при„Въпроса с Азбуката”, вече е много сложно и с
определени наслагвания, заради различните интереси. Азбуката се разпространява
от Германия до най-далечните места на Русия и Украйна, включително, в
Монголските степи и Близкия Изток, което е доста далече от интересите на Рим
и Константинопол, а най- новите изследвания
показват и че „славянските букви”, са няколко хилядолетия, по-стари и разпространени, много широко, преди
времената на светите ни братя Кирил и Методий или на Светите Седмочисленици. Всичко
това намира и емнация в ефимизма, че Кирил и Методий, написват „не-
кирилицата”, а „глаголицата”, която , почти не се използва никъде и от никого,
много скоро, след създаването си, а само, като изкуствен „крипто-език” на
западните славяни и католиците. „Кирилицата” не само, че не е написана от Кирим
и Методий, а е разпространена хилядолетия преди тях, като “lingua Bulgata”(Vulgata?), на който език, е била
преведена и Библията, във вековете, някъде, между II - VI
сл. Хр. Вероятно този превод и също включените в нея, глави и книги, са се
различавали от каноничните одобрения на двата Рима и са съдържали, вероятно-
автентичното Християнство, което, обаче не е било приемливо за актуалната
политическа конюнктура,тогава.
To, бързо е било анатемосано и осъдено, като ерес, на “damnatio memoriae” и други
преследвания. Особени конструкции, в тази система, са и все още неясните
„диоцези”- като напр.„Деволската архиепискоия”, „Iustiniana Prima”, както и още няколко
„изчезнали” църковни територии, в днешните: Германия, Вишеградската група, Гърция,
Албания, Северна Македония, Косово,
Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Молдова, Белорусия, Украйна,
Турция, Русия и България. Езикът на Църквата, в тези места е„кирилски”или поне
за векове, е бил такъв, но е загубен(като азбука,но не с думите и граматиката си),след
това,заради други нашествия, владичества или влияния(в Албания, Косово, Босна, Румъния,
Молдова, Чехия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска и Турция).„Кирилския
език”и понятийният му апарат, са силно- разпрострнени днес, сред 340 млн. европейци,
което го прави и най- разпространения езиков субстрат, на нашия континент,
както и втория, в ЕС(засега-75 млн. души в Съюза). Другите - над 260 млн. души,
„кирилци”, чакат на границата на ЕС: в Русия, Белорусия, Украина, Сърбия, Босна
и Херцеговина, Казахстан, Киргизстан,Узбекистан, Таджикистан, Монголия и др.
Излиза, че „совите не са това, което са..”и че сме били манипулирани за
столетия, за да не се осъзнаем за истинската стойност, на делото на Кирил и
Методий и на Светите ни Седмочисленици. Съвременната Тракология и Археологията
ни снабдяват с ново познание за Мала Азия,Кавказ,Причерноморието и Близкия
Изток,а това повдига завесата на манипулацията и многовековните заблуди.
„Кирилския език” е отпреди 6 - 7000 години и ни е известен в своите вариации –
погрешно, като древения „индо-европейски” пра-език, дал основата на всички
модерни европейски езици- от гръцкия, през латинския(в романските)и германките
езици,както и в Скандинавия,у славянството или дори на угро-финските и
лето-летонските езици. След „лъжата”- за Славянството, се пуска и лъжата за
„индо-европейството”, които да двете страни на една и съща монета – на
нежеланието на двата/или трите„Рима”да се съобразяват с конкретните дадености.
Новите предизвикателства не могат да спрат процеса на глобализация, в който,
досега, беше подценяван и неглижиран „кирилския субстрат”, но предстои –
неговата, рязка еманципация в ЕС и чрез
ЕС. „Православието” е също съпътстващ процес на засилващо се проникване и влияние,
което се подменя от Русия, засега, но постепенно предстои и неговата инвазия и
реконкиста, поне,като концепцията му за „цезаро-папизма”, която скоро, ще
трябва да бъде приета и от Запада. „Цезаро-папизмът” е интелигентен начин за
консолидация на„Новия Рим”,който градим в Брюксел и Западът, скоро ще трябва да
я приеме,като спасителен вариант, в цялостното европейско бъдеще и
централизацията на ЕС.
Няма
лесни решения в днешната ситуация, но консолидацията ни е безалтернативна, а
така се налага и смяната на системата,която предстои в Съюза,като цяло. Парадоксално,
но делото на Кирил и Методий, с последващите го модификации оъ Седмочислениците
ни, може да спаси за трети път – съдбата на Европа. Първият път е при Арабските
нашествия от VII- VIII
век, после Отоманското нашествие от XIV- XVII век, а сега ще бъде за трети път- с настоящето мюсюлманско
преселение и бежанско нашествие, от началото на XXI-ви век, което изпитваме, от няколко години върху
нас, в цяла Европа. Посещението на Папа Франциск,от миналата седмица,с 35-те му
кардинали и епископи, „Молитвата за мир” и отбелязване Паметта на Братята Свети
Кирил и Методий, като небесни покровители на Европа, насред Сердика и Скопие, с
„посочване Царя на Православието”и най-дългата(несъразмерно продължителна), 10-
минутна Благословия на „Арменския поп”, без превод, като централното събитие на
вечерта, в София, беше само част, от „низа”на фронтовите събития и Геополитиката,
в авангарда на постепенно-„военизиращото се”Християнство. България,Македония,Гърция,Кипър,Армения,
Грузия, както и многото малки и избивани християнски общности и анклави „под
робство и прикритие..”- в пространствата: от Ирак, Сирия и Израел, в Близкия Изток,
на Северна Африка – от Египет, Етиопия, през Судан, та чак до Нигерия, са на път
да възкръснат като „Eklesia Militans”(войнстваща
Църква), както е било и във времената на „небесните ни Братя” и „Империите и
Рим-овете ни”, от VIII- IX
век. Оказва
се,че въобще не познаваме делото на Светите братя Кирил и Методий,още по-малко,пък
и цялата истина за Светите ни Седмочисленици! Езикът и азбуката, като елементи
и на Вярата, са били оръжие и „невидима стена и преграда”, за разделение на
цивилизациите, в нашия свят, все още, независимо от„новата писменост”и на„Словото”,
в Интернет, Социалните мрежи и игри, Изкуствения интелект или обществената и бизнес-
Интеликрация, която се налагат,по естествен начин и все повече, в днешното
време.
Николай Гацев, „Движение на Народняци и Консерватори”(ДНК), София, 11.05.2019 г.
Коментари
Публикуване на коментар